Автор: Елени Сидера   Да нападнеш себе си, да искаш да

Автор: Елени Сидера

   Да нападнеш себе си, да искаш да унищожиш нещо свое, да си програмиран да воюваш без да различаваш непознатите нашественици от своите защитни сили!? Звучи нелогично и като че ли без потребен ход, само че не щеш ли нашето тяло заради някаква причина, отключва това държание към личните си органи и системи. Действието, при което се натъкваме на този, факт се назовава автоимунно заболяване.

   Лимфоцитите са бели кръвни кафези, част от имунната система, които са виновни за нашите вътрешни отбрани. Други типове и подвидове са - Т лимфоцити, В лимфоцити, макрофаги, неутрофили и още, включващи се съгласно тяхното предопределение.  Представители са и друга група пазители на тялото ни, наречени - естествените убийци – natural killers. Във войската членуват и неспецифични лимфоцити, които имат дарба за пряк контакт в който посредством прицелен механизъм унищожават туморни или вирус-инфектирани кафези. Строго следен от имунната система е техният брой и логаритъма съгласно присъединяване им в защитата. Но, не щеш ли нещо се случва, неизвестно какво, и се започва развой по очистване на здрави кафези, органи, системи.

Досега в международен мащаб, специалистите не са открили за какво човешката имунна система стартира да реагира отрицателно към личните си тъкани. Голям брой от тези болести са хронични. Редуват се интервали на ремисии (утихване), обостряния, отново затихване и по този начин колелото не стопира да се върти.

  Част от автоимунните болести засягат съединителната тъкан. Тя свързва разнообразни органи един с различен и участва във всеки, само че е изключително изобилна в кожата, ставите, мускулите, сухожилията, връзките и кръвоносните съдове.

Малка част от диагнозите включват – систематичен лупус, синдром на Sjögren, систематична склеродермия, ревматоиден артрит и други.

Какви са признаците на лупус?

Някои стартират постепенно и се влошат с течение на времето. Други се появяват  внезапно, с избухващ темперамент. Други идват и си отиват, като затишието е няколко години сред обострянията. Варират доста според от това кои елементи на тялото са наранени. Най-често клиничната картина включва отичане или болежка в ставите, отмалялост и влошено общо здраве, тресчица, червен обрив по носа и бузите именуван „ лупусна пеперуда “, тъй като е с форма на пеперуда. Наблюдават се също червени обриви по врата, горната част на гърдите или лактите. Специфична е изявата при Синдром на Рейно, която е съпроводена от бледност и изтръпване на пръстите при мраз. Болка в гърдите усещат пациентите заради инфектиране на тъканта към сърцето - перикардит.

Всяка наранена система манифестира проблем с главния орган, отговарящ за дадена област в тялото. 

    Кортикостероиди, циклофосфамиди (CTX) и микофенолат мофетил (MMF) са най-класически и необятно прилаганите медикаменти. Те съумяха да доведат до доста усъвършенстване на преживяемостта през последните няколко десетилетия и сполучливо понижиха прогресията до краен етап на мултиорганна непълнота. Допълнение към стандартните имуносупресивни лечения са създадените тактики и лечения за понижаване или модулиране на В-клетките, инхибиране на В-клетъчна преживяемост, нхибиране на функционалността на Т-клетките. Всичко това се показва от съответните лекарства.

   Преди към десетина години, медицината още веднъж ни дава лъч вяра с лекуване на лупус посредством стволови кафези. Подходът може да бъде една от най-обещаващите очаквания, изключително за пациенти, които не реагират добре на обичайните форми на лекуване, някои от които загатнах нагоре.  Откакто са открити, преди повече от половин век, стволовите кафези са необятно изследвани, с цел да се запознае медицината с техните клетъчни и физиологични въздействия. Установено е, че модулират имунните отговори, на вродената и адаптивна имунна система. Т.е. стволовите кафези задават логаритъма на деяние на всички останали. Така това тяхно умеене ги прави обещаващ лечебен модел.

   Хематопоетичните стволови кафези (HSC), са открити за първи път през 1945 година и са тези, които просто казано пораждат други кръвни кафези. Способността им за приемливост към пациенти донори или с трансплантирани органи, както и да лекуват автоимунни болести, безусловно може да се назова знамение! Състоянията на лупус нарушават функционалната целокупност на хематопоетичните кафези, надлежно са съпроводени и с по-ниски равнища на циркулиращи такива.  Тяхното привършване е разумно и в действителност обвързвано с нарасналата им апоптоза (програмирана клетъчна смърт). След извършените няколко автоложни трансплантации, множеството от пациентите демонстрират физически проблеми които би трябвало да се отстранят с цел да се счете, че пътят и крайният резултат са чисти.

Мезенхимните стволови кафези (MSC), се смятат за нехемопоетични мултипотентни фибробластни кафези, които се срещат в ембриони и възрастни. Самообновяват се и потвърдено са способни да модулират имунни отговори. При избрани условия на индуциране, могат да се диференцират в кафези на съединителната тъкан, като адипоцити, остеобласти, хондроцити, миобласти, и ранни прародители на невронни кафези. MSC съществуват във всички органи, в това число съединителната тъкан в костния мозък, и могат да бъдат изолирани от тъкани на възрастни и пъпна шнур, кръв от пъпна шнур, плацента, циркулираща кръв, амниотична течност, скелетни мускули, мастна тъкан, синовиална тъкан, плацента.

Трансплантация на мезнхимни стволови кафези при систематичен лупус ериматозис е направена за пръв път през 2007г., проучвателен екип прави алогенна трансплантация. Четиримата пациенти демонстрират постоянна ремисия на болестта в продължение на 12 до 18 месеца. Задоволителен надзор, протеинурията и серумните автоимунни антитела доста понижават. Това е първият случай, при който потвърдено, алогенната трансплантация на MSCs е безвредна и ефикасна с цел  лекуване. Подобрява се бъбречната функционалност и се понижават равнищата на автоантитела при пациенти с тежък лупус.

    Много е тежко страданието на хората с тази и сходни диагнози. Понякога мисля, че даже същинското състрадание към тях изгледа неуместно и без стойност. Можем да ги подкрепим, като се помолим същински медицината да галопира досега, в който се отвори вратата за сполучливо лекуване на всички!

   От мен – бъдете здрави и раздавайте вяра, тя в никакъв случай няма свърши